4 сент. 2020 г., 16:49

Диагонали

876 0 0

Понякога пътищата ни се разделят, 
вратите са тежки, 
атаките болезнени, 
а ние сме последни на човешките си сили...
И не разбираме.
Как сложно се създаваме...
И търсим, оправдаваме,
търпим до болка, скрити
в ъглите на душите...
И световете разрушаваме...
За да изникне от пръстта - 
Едничка...
Любовта...
Незнайна, явна, силна...
/Един без друг/
Наивна
Красива, честна, смела...
Ръцете ни оплела...
Сърцата и очите...
И дишането във гърдите.
Един без друг сме, 
за да има...

Любов с друго име...

Да сочи към звездите,
във времето разлята, 
с усмивка в очите 
и вяра осъзната...
Луната и ще бъде Слънце...
А Слънцето - Венера...

Аз вярвам, че те има...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...