Понякога пътищата ни се разделят, 
вратите са тежки, 
атаките болезнени, 
а ние сме последни на човешките си сили...
И не разбираме.
Как сложно се създаваме...
И търсим, оправдаваме,
търпим до болка, скрити
в ъглите на душите...
И световете разрушаваме...
За да изникне от пръстта - 
Едничка...
Любовта...
Незнайна, явна, силна...
/Един без друг/
Наивна
Красива, честна, смела...
Ръцете ни оплела...
Сърцата и очите...
И дишането във гърдите.
Един без друг сме, 
за да има...

Любов с друго име...

Да сочи към звездите,
във времето разлята, 
с усмивка в очите 
и вяра осъзната...
Луната и ще бъде Слънце...
А Слънцето - Венера...

Аз вярвам, че те има...