8 окт. 2016 г., 20:53 2016-10-10T22:55:06+03:00

Диалектично

Поэзия

1.5K 8 15

Отваря изгревът намусено зеница
и в крайчеца й плахо розовее.
Тъй рано е - в небето няма птици.
Очаква то реда си да синее...

Започва времето поредна обиколка.
Балира живото, заключва го във цикли.
Така се ражда безутешна болка
и кръстът на надеждите пониква...

Завиждам в този миг на боговете -
за щастието вечно да живеят.
Високо е Олимп, но тъжно свети,
че само мъртвите ще оцелеят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Елка (Елка Тодорова)

Красив изгрев - толкова образно описан! Прекрасен стих!

2018-11-30T19:02:45+02:00
limeruna (Йоана)

Богата, лежерна, интимна символика... Мъдрост, заключена, проучена, усетена в прекия досег с опита. Мечтателност. Освободени след това. От автор - отива при читател. Това обичам при теб. Това къде си, не пречи никак - никак!, да се гмурна в мислите ти. Често, когато човек чете, остава усещане за чуждото. При теб не намирам такъв елемент. Толкова мека мистичност има тук.

2016-12-31T21:04:40+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Поредната творба , която се отличава от останалите.Благодаря Младен за удоволствието да ги чета.

2016-11-26T12:43:27+02:00
Звездичката (Ивелина каменова)

Обичам различната поезия,открояващата се със символи и интересни метафори,и не само това разбира се.Поздрави!

2016-11-24T21:46:59+02:00
vilflovers (Виолета Минчева)

Поздрав и благодаря за чудесната поредна твоя творба!

2016-10-24T21:15:58+03:00