Диалектично
Отваря изгревът намусено зеница
и в крайчеца й плахо розовее.
Тъй рано е - в небето няма птици.
Очаква то реда си да синее...
Започва времето поредна обиколка.
Балира живото, заключва го във цикли.
Така се ражда безутешна болка
и кръстът на надеждите пониква...
Завиждам в този миг на боговете -
за щастието вечно да живеят.
Високо е Олимп, но тъжно свети,
че само мъртвите ще оцелеят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
