Oct 8, 2016, 8:53 PM 2016-10-10T22:55:06+03:00

Диалектично

Poetry

1.5K 8 15

Отваря изгревът намусено зеница
и в крайчеца й плахо розовее.
Тъй рано е - в небето няма птици.
Очаква то реда си да синее...

Започва времето поредна обиколка.
Балира живото, заключва го във цикли.
Така се ражда безутешна болка
и кръстът на надеждите пониква...

Завиждам в този миг на боговете -
за щастието вечно да живеят.
Високо е Олимп, но тъжно свети,
че само мъртвите ще оцелеят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Елка (Елка Тодорова)

Красив изгрев - толкова образно описан! Прекрасен стих!

2018-11-30T19:02:45+02:00
limeruna (Йоана)

Богата, лежерна, интимна символика... Мъдрост, заключена, проучена, усетена в прекия досег с опита. Мечтателност. Освободени след това. От автор - отива при читател. Това обичам при теб. Това къде си, не пречи никак - никак!, да се гмурна в мислите ти. Често, когато човек чете, остава усещане за чуждото. При теб не намирам такъв елемент. Толкова мека мистичност има тук.

2016-12-31T21:04:40+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Поредната творба , която се отличава от останалите.Благодаря Младен за удоволствието да ги чета.

2016-11-26T12:43:27+02:00
Звездичката (Ивелина каменова)

Обичам различната поезия,открояващата се със символи и интересни метафори,и не само това разбира се.Поздрави!

2016-11-24T21:46:59+02:00
vilflovers (Виолета Минчева)

Поздрав и благодаря за чудесната поредна твоя творба!

2016-10-24T21:15:58+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0