Отваря изгревът намусено зеница
и в крайчеца й плахо розовее.
Тъй рано е - в небето няма птици.
Очаква то реда си да синее...
Започва времето поредна обиколка.
Балира живото, заключва го във цикли.
Така се ражда безутешна болка
и кръстът на надеждите пониква...
Завиждам в този миг на боговете -
за щастието вечно да живеят.
Високо е Олимп, но тъжно свети,
че само мъртвите ще оцелеят!
© Младен Мисана All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
