14 янв. 2009 г., 20:18

Диалог

782 0 4

Тя му каза, че мрази нощта,

защото от нея го граби.

Той отвърна с плоска шега:

И на двете по мъничко нá ви.

Тя му каза... прихлипа мечти,

обеща му своята вселена.

Той погледна с празни очи

и прикри душа отегчена.

Тя разголи се... истинска тя,

до дъно без страх и заблуда.

А той, разболял любовта

... пак я помисли за луда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елистас Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво !
  • БРАВО!!!АДСКИ МИ ХАРЕСА!!!ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ТАЗИ ТВОРБА!!!
  • Прочетох с удоволствие само коментара .Благодаря, vitanya!
  • Ха, това ме подсети за "Триумфалната арка". Там има един страхотен момент: "-Ела по- близо, мила, възвърната към мен от бездната на съня и от лунните поляни на случайността... Защото нощта и сънят са предатели. Помниш ли как заспахме онази нощ, притиснати един до друг, бяхме толкова близо един до друг, както само хората могат да бъдат. Челата, кожата, мислите, диханието ни се докосваха и сливаха, докато сънят започна постепенно да се промъква между нас, безцветен и сив, отначало само като няколко петна, а след това като проказа, покриваща мислите и кръвта ни, разливайки слепотата на несъзнанието, докато всеки от нас остана внезапно сам, отнесен самотно из тъмни ходове, пердаден на незнайни сили и безформени заплахи. Видях те , когатосе събудих. Ти спеше. Беше далечна, недостъпна. Не ме забелезваше. беше някъде , където аз не можех да дойда.- Целуна ръката и.- Може ли любовта да е съвършенна, след като те изгубвам всяка нощ в съня си?
    - Аз лежах до теб. В обятията ти.
    - Ти беше в незнайна страна. Беше до мен. И същевременно така далеко, като ли че на Сириус. Не се страхувам когато денем не си до мен. Тогава съзнанието ми работи. Но нощем ...
    - Бях при теб.
    - Не беше при мен. Само лежеше до мен. Човек не знае как ще се върне от свят, където е бил насън. Ще бъде преобразен, но няма да го съзнава ..."
    извинявам се за отклонението ...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...