14.01.2009 г., 20:18 ч.
Диалог
Тя му каза, че мрази нощта,
защото от нея го граби.
Той отвърна с плоска шега:
И на двете по мъничко нá ви.
Тя му каза... прихлипа мечти,
обеща му своята вселена.
Той погледна с празни очи
и прикри душа отегчена.
Тя разголи се... истинска тя,
до дъно без страх и заблуда.
А той, разболял любовта
... пак я помисли за луда.
защото от нея го граби.
Той отвърна с плоска шега:
И на двете по мъничко нá ви.
Тя му каза... прихлипа мечти,
обеща му своята вселена.
Той погледна с празни очи
и прикри душа отегчена.
Тя разголи се... истинска тя,
до дъно без страх и заблуда.
А той, разболял любовта
... пак я помисли за луда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Елистас Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
