14.01.2009 г., 20:18

Диалог

783 0 4

Тя му каза, че мрази нощта,

защото от нея го граби.

Той отвърна с плоска шега:

И на двете по мъничко нá ви.

Тя му каза... прихлипа мечти,

обеща му своята вселена.

Той погледна с празни очи

и прикри душа отегчена.

Тя разголи се... истинска тя,

до дъно без страх и заблуда.

А той, разболял любовта

... пак я помисли за луда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елистас Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво !
  • БРАВО!!!АДСКИ МИ ХАРЕСА!!!ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ТАЗИ ТВОРБА!!!
  • Прочетох с удоволствие само коментара .Благодаря, vitanya!
  • Ха, това ме подсети за "Триумфалната арка". Там има един страхотен момент: "-Ела по- близо, мила, възвърната към мен от бездната на съня и от лунните поляни на случайността... Защото нощта и сънят са предатели. Помниш ли как заспахме онази нощ, притиснати един до друг, бяхме толкова близо един до друг, както само хората могат да бъдат. Челата, кожата, мислите, диханието ни се докосваха и сливаха, докато сънят започна постепенно да се промъква между нас, безцветен и сив, отначало само като няколко петна, а след това като проказа, покриваща мислите и кръвта ни, разливайки слепотата на несъзнанието, докато всеки от нас остана внезапно сам, отнесен самотно из тъмни ходове, пердаден на незнайни сили и безформени заплахи. Видях те , когатосе събудих. Ти спеше. Беше далечна, недостъпна. Не ме забелезваше. беше някъде , където аз не можех да дойда.- Целуна ръката и.- Може ли любовта да е съвършенна, след като те изгубвам всяка нощ в съня си?
    - Аз лежах до теб. В обятията ти.
    - Ти беше в незнайна страна. Беше до мен. И същевременно така далеко, като ли че на Сириус. Не се страхувам когато денем не си до мен. Тогава съзнанието ми работи. Но нощем ...
    - Бях при теб.
    - Не беше при мен. Само лежеше до мен. Човек не знае как ще се върне от свят, където е бил насън. Ще бъде преобразен, но няма да го съзнава ..."
    извинявам се за отклонението ...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....