Тя му каза, че мрази нощта,
защото от нея го граби.
Той отвърна с плоска шега:
И на двете по мъничко нá ви.
Тя му каза... прихлипа мечти,
обеща му своята вселена.
Той погледна с празни очи
и прикри душа отегчена.
Тя разголи се... истинска тя,
до дъно без страх и заблуда.
А той, разболял любовта
... пак я помисли за луда.
© Елистас Todos los derechos reservados