14 ene 2009, 20:18

Диалог

784 0 4

Тя му каза, че мрази нощта,

защото от нея го граби.

Той отвърна с плоска шега:

И на двете по мъничко нá ви.

Тя му каза... прихлипа мечти,

обеща му своята вселена.

Той погледна с празни очи

и прикри душа отегчена.

Тя разголи се... истинска тя,

до дъно без страх и заблуда.

А той, разболял любовта

... пак я помисли за луда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елистас Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво !
  • БРАВО!!!АДСКИ МИ ХАРЕСА!!!ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ТАЗИ ТВОРБА!!!
  • Прочетох с удоволствие само коментара .Благодаря, vitanya!
  • Ха, това ме подсети за "Триумфалната арка". Там има един страхотен момент: "-Ела по- близо, мила, възвърната към мен от бездната на съня и от лунните поляни на случайността... Защото нощта и сънят са предатели. Помниш ли как заспахме онази нощ, притиснати един до друг, бяхме толкова близо един до друг, както само хората могат да бъдат. Челата, кожата, мислите, диханието ни се докосваха и сливаха, докато сънят започна постепенно да се промъква между нас, безцветен и сив, отначало само като няколко петна, а след това като проказа, покриваща мислите и кръвта ни, разливайки слепотата на несъзнанието, докато всеки от нас остана внезапно сам, отнесен самотно из тъмни ходове, пердаден на незнайни сили и безформени заплахи. Видях те , когатосе събудих. Ти спеше. Беше далечна, недостъпна. Не ме забелезваше. беше някъде , където аз не можех да дойда.- Целуна ръката и.- Може ли любовта да е съвършенна, след като те изгубвам всяка нощ в съня си?
    - Аз лежах до теб. В обятията ти.
    - Ти беше в незнайна страна. Беше до мен. И същевременно така далеко, като ли че на Сириус. Не се страхувам когато денем не си до мен. Тогава съзнанието ми работи. Но нощем ...
    - Бях при теб.
    - Не беше при мен. Само лежеше до мен. Човек не знае как ще се върне от свят, където е бил насън. Ще бъде преобразен, но няма да го съзнава ..."
    извинявам се за отклонението ...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...