Диалог

Comments

• 

  portos (Христофор Тодоров)

  Много е хубаво !

  2009-01-19T02:34:17+02:00
• 

  Senni (Силвия)

  БРАВО!!!АДСКИ МИ ХАРЕСА!!!ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ТАЗИ ТВОРБА!!!

  2009-01-15T06:17:45+02:00
• 

  mustang (Рубин)

  Прочетох с удоволствие само коментара .Благодаря, vitanya!

  2009-01-14T21:46:55+02:00
• 

  vitaniya (Таня Цветанова)

  Ха, това ме подсети за "Триумфалната арка". Там има един страхотен момент: "-Ела по- близо, мила, възвърната към мен от бездната на съня и от лунните поляни на случайността... Защото нощта и сънят са предатели. Помниш ли как заспахме онази нощ, притиснати един до друг, бяхме толкова близо един до друг, както само хората могат да бъдат. Челата, кожата, мислите, диханието ни се докосваха и сливаха, докато сънят започна постепенно да се промъква между нас, безцветен и сив, отначало само като няколко петна, а след това като проказа, покриваща мислите и кръвта ни, разливайки слепотата на несъзнанието, докато всеки от нас остана внезапно сам, отнесен самотно из тъмни ходове, пердаден на незнайни сили и безформени заплахи. Видях те , когатосе събудих. Ти спеше. Беше далечна, недостъпна. Не ме забелезваше. беше някъде , където аз не можех да дойда.- Целуна ръката и.- Може ли любовта да е съвършенна, след като те изгубвам всяка нощ в съня си?
  - Аз лежах до теб. В обятията ти.
  - Ти беше в незнайна страна. Беше до мен. И същевременно така далеко, като ли че на Сириус. Не се страхувам когато денем не си до мен. Тогава съзнанието ми работи. Но нощем ...
  - Бях при теб.
  - Не беше при мен. Само лежеше до мен. Човек не знае как ще се върне от свят, където е бил насън. Ще бъде преобразен, но няма да го съзнава ..."
  извинявам се за отклонението ...

  2009-01-14T21:15:58+02:00