20 авг. 2020 г., 12:15

Диалог с тишината кокетна

856 1 0

Облегнѝ се на моето рамо...
Оставѝ се да бъдеш принцеса.
Забравѝ самотата... Te amo!
Ще родим красота зад завеси.

 

Ще творим в тишината кокетна.
Ще мълчим, а сърцата ще пеят.
Песента им ще бъде дискретна,
а лицата – щастливи – ще греят.

 

Ще делим топлината на части.
Ще летим към земите далечни.
Ще пленим уязвимите страсти.
Ще ценим любовта си извечна.

 

Отпуснѝ се на моето рамо...
Ще съм твоя опора вовеки...
Моя златна сеньора, te amo!
Да вървим по сияйни пътеки!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....