Диалог с тишината кокетна

Облегнѝ се на моето рамо...
Оставѝ се да бъдеш принцеса.
Забравѝ самотата... Te amo!
Ще родим красота зад завеси.
 

Ще творим в тишината кокетна.
Ще мълчим, а сърцата ще пеят.
Песента им ще бъде дискретна,
а лицата – щастливи – ще греят.
 

Ще делим топлината на части.
Ще летим към земите далечни.
Ще пленим уязвимите страсти.
Ще ценим любовта си извечна.

Отпуснѝ се на моето рамо...
Ще съм твоя опора вовеки...
Моя златна сеньора, te amo!
Да вървим по сияйни пътеки!