20.08.2020 г., 12:15

Диалог с тишината кокетна

Поезия » Любовна

854 1 0

Облегнѝ се на моето рамо...
Оставѝ се да бъдеш принцеса.
Забравѝ самотата... Te amo!
Ще родим красота зад завеси.

Ще творим в тишината кокетна.
Ще мълчим, а сърцата ще пеят.
Песента им ще бъде дискретна,
а лицата – щастливи – ще греят.

Ще делим топлината на части.
Ще летим към земите далечни.
Ще пленим уязвимите страсти.
Ще ценим любовта си извечна.

Отпуснѝ се на моето рамо...
Ще съм твоя опора вовеки...
Моя златна сеньора, te amo!
Да вървим по сияйни пътеки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0