18 апр. 2008 г., 09:57

Дилемата на моето Аз

905 0 7

     Дилемата на моето Аз

Докосвам отвъдното...

и вратите разтваря ми Рая -

как да се гмурна - в толкова много добро?

Мечтаех несбъднато,

реех се в зная - не зная,

питах - дали съм от Адам ребро?

Търсих богини, търсих мечти,

питах се - как ли живее се там,

бягах от истини, бягах от Рая,

тръгвах след всяко грешно листо...

После се спуснах надолу...

и пареше там... и димеше...

всичко от пепел, от грях изтъкано,

душите се гърчеха - Ад беше!!!

Тръгнах си бавно...

Тялото искаше - щеше

да се зарови в своя копнеж...

то бе познало греха си

и нямаше други обрати,

то теглеше бавно натам!

Но Бог ме повика!

И мълком зачаках...

къде да потегля - не знам!

Обичам душата... и тялото свое...

А Бог ми прошепна:

"Грешнице!...Ти си моя!..."

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...