18 апр. 2008 г., 09:57

Дилемата на моето Аз

912 0 7

     Дилемата на моето Аз

Докосвам отвъдното...

и вратите разтваря ми Рая -

как да се гмурна - в толкова много добро?

Мечтаех несбъднато,

реех се в зная - не зная,

питах - дали съм от Адам ребро?

Търсих богини, търсих мечти,

питах се - как ли живее се там,

бягах от истини, бягах от Рая,

тръгвах след всяко грешно листо...

После се спуснах надолу...

и пареше там... и димеше...

всичко от пепел, от грях изтъкано,

душите се гърчеха - Ад беше!!!

Тръгнах си бавно...

Тялото искаше - щеше

да се зарови в своя копнеж...

то бе познало греха си

и нямаше други обрати,

то теглеше бавно натам!

Но Бог ме повика!

И мълком зачаках...

къде да потегля - не знам!

Обичам душата... и тялото свое...

А Бог ми прошепна:

"Грешнице!...Ти си моя!..."

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...