Apr 18, 2008, 9:57 AM

Дилемата на моето Аз

902 0 7

     Дилемата на моето Аз

Докосвам отвъдното...

и вратите разтваря ми Рая -

как да се гмурна - в толкова много добро?

Мечтаех несбъднато,

реех се в зная - не зная,

питах - дали съм от Адам ребро?

Търсих богини, търсих мечти,

питах се - как ли живее се там,

бягах от истини, бягах от Рая,

тръгвах след всяко грешно листо...

После се спуснах надолу...

и пареше там... и димеше...

всичко от пепел, от грях изтъкано,

душите се гърчеха - Ад беше!!!

Тръгнах си бавно...

Тялото искаше - щеше

да се зарови в своя копнеж...

то бе познало греха си

и нямаше други обрати,

то теглеше бавно натам!

Но Бог ме повика!

И мълком зачаках...

къде да потегля - не знам!

Обичам душата... и тялото свое...

А Бог ми прошепна:

"Грешнице!...Ти си моя!..."

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...