Дилемата на моето Аз
Докосвам отвъдното...
и вратите разтваря ми Рая -
как да се гмурна - в толкова много добро?
Мечтаех несбъднато,
реех се в зная - не зная,
питах - дали съм от Адам ребро?
Търсих богини, търсих мечти,
питах се - как ли живее се там,
бягах от истини, бягах от Рая,
тръгвах след всяко грешно листо...
После се спуснах надолу...
и пареше там... и димеше...
всичко от пепел, от грях изтъкано,
душите се гърчеха - Ад беше!!!
Тръгнах си бавно...
Тялото искаше - щеше
да се зарови в своя копнеж...
то бе познало греха си
и нямаше други обрати,
то теглеше бавно натам!
Но Бог ме повика!
И мълком зачаках...
къде да потегля - не знам!
Обичам душата... и тялото свое...
А Бог ми прошепна:
"Грешнице!...Ти си моя!..."
© Таня Георгиева Всички права запазени