18.04.2008 г., 9:57

Дилемата на моето Аз

901 0 7

     Дилемата на моето Аз

Докосвам отвъдното...

и вратите разтваря ми Рая -

как да се гмурна - в толкова много добро?

Мечтаех несбъднато,

реех се в зная - не зная,

питах - дали съм от Адам ребро?

Търсих богини, търсих мечти,

питах се - как ли живее се там,

бягах от истини, бягах от Рая,

тръгвах след всяко грешно листо...

После се спуснах надолу...

и пареше там... и димеше...

всичко от пепел, от грях изтъкано,

душите се гърчеха - Ад беше!!!

Тръгнах си бавно...

Тялото искаше - щеше

да се зарови в своя копнеж...

то бе познало греха си

и нямаше други обрати,

то теглеше бавно натам!

Но Бог ме повика!

И мълком зачаках...

къде да потегля - не знам!

Обичам душата... и тялото свое...

А Бог ми прошепна:

"Грешнице!...Ти си моя!..."

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...