26 окт. 2021 г., 15:47

Димитре

615 0 3

Хей, Димитре! Де си тръгнал?

Вятър носиш, зима просиш.

Студ събираш, сетне спираш

над градчета и селца.

Всички в къщите събираш.

Там жените да предат,

а мъжете да мълчат.

Там дечица да играят,

а пък бабите да баят.

Хей, Димитре, млад юнак!

Що се хилиш под мустак?

Сядай тук при нази всинца,

да ти сипнем руйно винце.

Да си стоплиш ти сърцето,

с нас да тропнеш на хорцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...