Хей, Димитре! Де си тръгнал?
Вятър носиш, зима просиш.
Студ събираш, сетне спираш
над градчета и селца.
Всички в къщите събираш.
Там жените да предат,
а мъжете да мълчат.
Там дечица да играят,
а пък бабите да баят.
Хей, Димитре, млад юнак!
Що се хилиш под мустак?
Сядай тук при нази всинца,
да ти сипнем руйно винце.
Да си стоплиш ти сърцето,
с нас да тропнеш на хорцето.
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
