Хей, Димитре! Де си тръгнал?
Вятър носиш, зима просиш.
Студ събираш, сетне спираш
над градчета и селца.
Всички в къщите събираш.
Там жените да предат,
а мъжете да мълчат.
Там дечица да играят,
а пък бабите да баят.
Хей, Димитре, млад юнак!
Що се хилиш под мустак?
Сядай тук при нази всинца,
да ти сипнем руйно винце.
Да си стоплиш ти сърцето,
с нас да тропнеш на хорцето.
© Хари Спасов Всички права запазени