26.10.2021 г., 15:47

Димитре

613 0 3

Хей, Димитре! Де си тръгнал?

Вятър носиш, зима просиш.

Студ събираш, сетне спираш

над градчета и селца.

Всички в къщите събираш.

Там жените да предат,

а мъжете да мълчат.

Там дечица да играят,

а пък бабите да баят.

Хей, Димитре, млад юнак!

Що се хилиш под мустак?

Сядай тук при нази всинца,

да ти сипнем руйно винце.

Да си стоплиш ти сърцето,

с нас да тропнеш на хорцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...