13 мая 2010 г., 15:49

Дишам

1.4K 0 22

Искам погледът ми да се изгуби в зеленото на листата,

да заровя мислите си в бездънното на небето,

да седна върху облак, вятърът да разпилява косата,

а птичи глас нежно да гъделичка небцето...

Искам да отговоря на широката, жълта усмивка на слънцето,

да нацапам с лепкав, цветен прашец бузите,

да скачам от забити камъчета на краката ми в дънцето,

като пръстени да кацат по ръцете ми пеперудите...

Искам мигът на безтебие да потопя в природната вечност,

да се излегна в тревата... уморих се да тичам.

Да отпразнувам с пролетен дъжд края на една беконечност...

и мокра, на свободата да се надишам, надишам...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люсил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мигът на безтебие.Браво много хубаво и нежно.Като картина.
  • Приятели сигурно произлиза от приятно! Приятно ми е, че сте били тук!
    Веселка, благодаря, опитвам и проза, но за момента не мисля, че е с достатъчно добри качества. А и уж сядам, проза замислям, а после все на поезия ме избива
    Борис, с теб сме си говорили, че няма такова чисто понятие "независимост". Но свободата, почувствака след пълна зависимост към нещо, е наистина пълна!
    Нели ,
    Пепи ,
    Виктор - благодаря ви от сърце!!!
    Даниела, думите ти също за мен бяха глътка свеж, пролетен въздух! Благодарности!
    Цонка, много си мила! Енергията ти ме разцъфтява! Благодаря и на теб!
    Пъкъл, така е. Но на някои места е по-опасно /да не кажа фатално/ да припадаш. Примерно в пустинята. В морето. И тук. Само предупредих. И това ако не е добро отношение и колегиалност!
    Още веднъж - Благодаря ви, творци! За мен е чест!
  • Нежно,красиво и истинско!!!Много обичам да те чета,оставих с теб да почне денят ми,обичам и да те виждам на моята страничка!!БЛАГОДАРЯ!!!!!
  • Понякога, когато дишаш мнооооого дълбоко, ти се завива свят. На мен също ми се зави свят от стиха ти. Завихрящо!!!
  • Много ми хареса, зареждащо!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...