13 мая 2010 г., 15:49

Дишам

1.4K 0 22

Искам погледът ми да се изгуби в зеленото на листата,

да заровя мислите си в бездънното на небето,

да седна върху облак, вятърът да разпилява косата,

а птичи глас нежно да гъделичка небцето...

Искам да отговоря на широката, жълта усмивка на слънцето,

да нацапам с лепкав, цветен прашец бузите,

да скачам от забити камъчета на краката ми в дънцето,

като пръстени да кацат по ръцете ми пеперудите...

Искам мигът на безтебие да потопя в природната вечност,

да се излегна в тревата... уморих се да тичам.

Да отпразнувам с пролетен дъжд края на една беконечност...

и мокра, на свободата да се надишам, надишам...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люсил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мигът на безтебие.Браво много хубаво и нежно.Като картина.
  • Приятели сигурно произлиза от приятно! Приятно ми е, че сте били тук!
    Веселка, благодаря, опитвам и проза, но за момента не мисля, че е с достатъчно добри качества. А и уж сядам, проза замислям, а после все на поезия ме избива
    Борис, с теб сме си говорили, че няма такова чисто понятие "независимост". Но свободата, почувствака след пълна зависимост към нещо, е наистина пълна!
    Нели ,
    Пепи ,
    Виктор - благодаря ви от сърце!!!
    Даниела, думите ти също за мен бяха глътка свеж, пролетен въздух! Благодарности!
    Цонка, много си мила! Енергията ти ме разцъфтява! Благодаря и на теб!
    Пъкъл, така е. Но на някои места е по-опасно /да не кажа фатално/ да припадаш. Примерно в пустинята. В морето. И тук. Само предупредих. И това ако не е добро отношение и колегиалност!
    Още веднъж - Благодаря ви, творци! За мен е чест!
  • Нежно,красиво и истинско!!!Много обичам да те чета,оставих с теб да почне денят ми,обичам и да те виждам на моята страничка!!БЛАГОДАРЯ!!!!!
  • Понякога, когато дишаш мнооооого дълбоко, ти се завива свят. На мен също ми се зави свят от стиха ти. Завихрящо!!!
  • Много ми хареса, зареждащо!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....