Дишам
Искам погледът ми да се изгуби в зеленото на листата,
да заровя мислите си в бездънното на небето,
да седна върху облак, вятърът да разпилява косата,
а птичи глас нежно да гъделичка небцето...
Искам да отговоря на широката, жълта усмивка на слънцето,
да нацапам с лепкав, цветен прашец бузите,
да скачам от забити камъчета на краката ми в дънцето,
като пръстени да кацат по ръцете ми пеперудите...
Искам мигът на безтебие да потопя в природната вечност,
да се излегна в тревата... уморих се да тичам.
Да отпразнувам с пролетен дъжд края на една беконечност...
и мокра, на свободата да се надишам, надишам...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люсил Всички права запазени
Приятно ми е, че сте били тук!
