2 окт. 2019 г., 17:39

Дишащи разстояния 

  Поэзия
601 0 0
Зеници, запечатали очарования,
от детско гукане и волен смях,
сега слепеят в мрачно отчаяние
от свой ли, чужд ли тежък грях.
Устни, стиснати до кръв, немеят
в спомена за хиляди целувки.
Пръстите в празни длани леденеят,
докосвали някога с нежни милувки.
Сърцето... разкъсва се на парчета.
С тях пъзелът едва ли ще се нареди.
Отдавна... на децата босите крачета
оставиха в душата кървави следи... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Все права защищены

Предложения
: ??:??