Дивачка
Препуска необяздена душата ми,
по калдъръмите звънти с копита,
пръхти и милва с гривата простора,
герана с бистрата вода напива,
за миг едва под мурата поспира
да вдъхне миналото от кората й
и в кръшна се превръща самодива -
тежки си коси разплита,
с роса си челото умива,
с бели менци любов носи,
от пътя юнаци отбива.
Не вдигай ръка, не спирай я,
че ще те грабне целия,
очите ще ти изпие,
главата ще ти замае,
сърцето ще ти отнесе…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Танчева Все права защищены
