Aug 10, 2011, 7:34 AM

Дивачка 

  Poetry » Other
845 0 18

Препуска необяздена душата ми,

по калдъръмите звънти с копита,

пръхти и милва с гривата простора,

герана с бистрата вода напива,

за миг едва под мурата поспира

да вдъхне миналото от кората й

 и в кръшна се превръща самодива -

тежки си коси разплита,

с роса си челото умива,

с бели менци любов носи,

от пътя юнаци отбива.

Не вдигай ръка, не спирай я,

че ще те грабне целия,

очите ще ти изпие,

главата ще ти замае,

сърцето ще ти отнесе…

© Росица Танчева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??