Препуска необяздена душата ми,
по калдъръмите звънти с копита,
пръхти и милва с гривата простора,
герана с бистрата вода напива,
за миг едва под мурата поспира
да вдъхне миналото от кората й
и в кръшна се превръща самодива -
тежки си коси разплита,
с роса си челото умива,
с бели менци любов носи,
от пътя юнаци отбива.
Не вдигай ръка, не спирай я,
че ще те грабне целия,
очите ще ти изпие,
главата ще ти замае,
сърцето ще ти отнесе…
© Росица Танчева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
