Eia (Росица Танчева)
436 13858
10.08.2011 г., 7:34 ч.

Дивачка 

  Поезия » Друга
797 0 18

Препуска необяздена душата ми,

по калдъръмите звънти с копита,

пръхти и милва с гривата простора,

герана с бистрата вода напива,

за миг едва под мурата поспира

да вдъхне миналото от кората й

 и в кръшна се превръща самодива -

тежки си коси разплита,

с роса си челото умива,

с бели менци любов носи,

от пътя юнаци отбива.

Не вдигай ръка, не спирай я,

че ще те грабне целия,

очите ще ти изпие,

главата ще ти замае,

сърцето ще ти отнесе…

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??