without_a_definition (Мария Василева)
259 258
25 февр. 2008 г., 11:09

Диван 

  Поэзия
657 0 10
 

От очите ти бавно капят кинжали,

повличат цели епохи след себе си,

забиват в корема ми Средновековия

и оставят рицари в мен да ръждясват.

 

Коремът ми се свива като диван -

избелял, неудобен и зле тапициран,

деформиран от стотици седалища,

с хиляди петна от мръсни съдби.

 

Поседни, може и да подремнеш...

Вярно, поскърцва от време на време,

но само когато става отново корем

и потракват доспехи в червата ми.

 

Намачкан до неузнаваемост корем,

времето спи, сгънато на кълбо,

все по-сбръчкан гущеров диван,

хапят се минутите по опашките.

 

Моментът е хлъзгав, все се изплъзва,

ръцете лепнат от силното стискане

и не смея да ги сложа в джобовете си,

монетите ще спрат да подрънкват.

 

Само някой филателист би ме разбрал,

а ти не искаш да бъдеш дори филантроп.

И ние сме просто едни филодендрони,

озъбили утробите си срещу вечността.

 

© Мария Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ето я, Мария!
    В целия блясък на уникалната си нестандартност!
    Привет..., и на мен липсваше!
  • чЕСТИТО ЗАВрЪЩАНЕ- ТИПИчЕН ХУмОр А лА брАТЯ КОЕН
  • Бааавничко (се) из/по/капах... май имам нужда от претапициране!
    И оставам флорален... до нумизматичност...
    Кефиш!!!
    Поздрави!
  • Липсваше ми твоята самобитност и уникалност!
    с обич, Мария...от очите ти капят кинжали...страхотно е.
  • Губиш се, но се завръщаш след този стих с Браво!!!
  • !!!
    Както винаги оригинална!
    Липсваше, Миме!
  • Ммммм...Не зная къде ме прати с този стих...но наистина ще взема да седна че...нещо ми се повреди вестибуларният...ъъъъ апарат..
  • Много оригинално!Поздрави
  • Много ми хареса!Увличащо и интересно!Поздрав!
  • ВЪХ!!!
    Откъде се връщаш бе,мацко?Липсваше!!!

Предложения
: ??:??