Диван
От очите ти бавно капят кинжали,
повличат цели епохи след себе си,
забиват в корема ми Средновековия
и оставят рицари в мен да ръждясват.
Коремът ми се свива като диван -
избелял, неудобен и зле тапициран,
деформиран от стотици седалища,
с хиляди петна от мръсни съдби.
Поседни, може и да подремнеш...
Вярно, поскърцва от време на време,
но само когато става отново корем
и потракват доспехи в червата ми.
Намачкан до неузнаваемост корем,
времето спи, сгънато на кълбо,
все по-сбръчкан гущеров диван,
хапят се минутите по опашките.
Моментът е хлъзгав, все се изплъзва,
ръцете лепнат от силното стискане
и не смея да ги сложа в джобовете си,
монетите ще спрат да подрънкват.
Само някой филателист би ме разбрал,
а ти не искаш да бъдеш дори филантроп.
И ние сме просто едни филодендрони,
озъбили утробите си срещу вечността.
© Мария Василева All rights reserved.
