Изпопадаха тъжните лешници
по зеления мъх край реката,
непроронени скривам сълзите
и на камък ми стана душата...
Портокалово слънце притича
през небесните сини поляни,
бляскат петите му нежни,
от рошави облаци издрани.
Май на калинка душата си дадох -
да премине небесните двери.
Диви малини ако поискаш -
кой ли сега ще ти намери?