Изпопадаха тъжните лешници
по зеления мъх край реката,
непроронени скривам сълзите
и на камък ми стана душата...
Портокалово слънце притича
през небесните сини поляни,
бляскат петите му нежни,
от рошави облаци издрани.
Май на калинка душата си дадох -
да премине небесните двери.
Диви малини ако поискаш -
кой ли сега ще ти намери?
© Джулиана Кашон Всички права запазени
Наваксвам пропуснатото!
"Май на калинка душата си дадох -
а премине небесните двери." - много ми допада!