Sep 6, 2011, 5:02 PM

Диви малини 

  Poetry » Love
958 1 11

Изпопадаха тъжните лешници 

по зеления мъх край реката, 

непроронени скривам сълзите 

и на камък ми стана душата...

 

 Портокалово слънце притича

през небесните сини поляни,

бляскат петите му нежни,

от рошави облаци издрани.

 

Май на калинка душата си дадох -

да премине небесните двери.

Диви малини ако поискаш -

кой ли сега ще ти намери?

 

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??