6 sept 2011, 17:02

Диви малини 

  Poesía » De amor
870 1 11

Изпопадаха тъжните лешници 

по зеления мъх край реката, 

непроронени скривам сълзите 

и на камък ми стана душата...

 

 Портокалово слънце притича

през небесните сини поляни,

бляскат петите му нежни,

от рошави облаци издрани.

 

Май на калинка душата си дадох -

да премине небесните двери.

Диви малини ако поискаш -

кой ли сега ще ти намери?

 

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??