Дивна хубост
Угасва бавно летен ден
Лескова се е сгушила в прегръдка на небето.
И тази дивна хубост е пред мен,
а долу вече спи полето.
До мен е прелестна жена
родена под звездите.
Усещам поглед влюбен
и ароматен, билков дъх
изпълва ми гърдите.
Дали това е само сън,
дали и аз мечтая да летя с орлите?
Е, все едно...
душата ми дори в плен
струи щастлива през очите.
Земята тука бавно се върти,
но устремено е сърцето.
Погалвам нежно с ласкава ръка
жена, която на Лескова е детето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
