Джагара, джугара.

Пийте бира.

Бигери, бигери.

Шкембето завира,

опашка голяма.

Джагара, джугара.

Смешна реклама.

Подскачаме радостни.

Колко е простичко

да сме щастливи.

Хора в метрото,

хора в ресторантите скъпи,

хора в коли

и пеша по площади -

добре облечени,

сресани, чисти,

донякъде здрави,

леко усмихнати,

леко намръщени,

често сърдити във къщи.

Тук-таме просяци, луди,

квартали опасни.

Има нещо сбъркано -

по статистика

сме най-недоволни

и много нещастни.

В тази несретна държава

толкова хора се срещат,

празнуват,

танцуват,

                        спортуват...

Джагара, джугара.

И на ъгъла пият бира.

Почивка отново плануват

и все нямат мира.

Нещо ги гони,

            нещо тъгуват,

                        нещо им липсва...

И пътуват,

пътуват по пътища сиви.

А какво всъщност пречи

да са просто щастливи?...