13 мар. 2018 г., 23:35

Джанка

719 2 5

По цитат от "Дървото на любимия" на Камелия Кондова: "Ако имаш джанка, приятелю, винаги я слушай, а ако нямаш, спешно си намери..." - Л. М.

 

Някъде чух, че ти трябвало джанка,

с нея да плачеш... дори и да спориш...

Хванах на слънцето първата сянка,

джанка посях си за хлад и отмора.

 

Раснеше право и здраво дървото.

Беше храна и балсам за очите.

Колкото пъти ме хапа животът,

толкова вярвах и в нея се вричах.

 

Джанката стана приятелка моя.

С нея делях съкровените тайни.

Привечер късно ловях звездоброя,

лягах си с чувства съвсем обичайни.

 

Бяхме се сраснали, както близнаци -

вземаше джанката моите болки,

моите радости... Скритите знаци

вписани с туш на хартиена ролка,

 

тя ги разчиташе заедно с мене.

После в небето легенда написа,

как от човек и дървото зелено

дружба подобна на обич роди се.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...