Mar 13, 2018, 11:35 PM

Джанка

  Poetry
723 2 5

По цитат от "Дървото на любимия" на Камелия Кондова: "Ако имаш джанка, приятелю, винаги я слушай, а ако нямаш, спешно си намери..." - Л. М.

 

Някъде чух, че ти трябвало джанка,

с нея да плачеш... дори и да спориш...

Хванах на слънцето първата сянка,

джанка посях си за хлад и отмора.

 

Раснеше право и здраво дървото.

Беше храна и балсам за очите.

Колкото пъти ме хапа животът,

толкова вярвах и в нея се вричах.

 

Джанката стана приятелка моя.

С нея делях съкровените тайни.

Привечер късно ловях звездоброя,

лягах си с чувства съвсем обичайни.

 

Бяхме се сраснали, както близнаци -

вземаше джанката моите болки,

моите радости... Скритите знаци

вписани с туш на хартиена ролка,

 

тя ги разчиташе заедно с мене.

После в небето легенда написа,

как от човек и дървото зелено

дружба подобна на обич роди се.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...