Mar 13, 2018, 11:35 PM

Джанка

  Poetry
722 2 5

По цитат от "Дървото на любимия" на Камелия Кондова: "Ако имаш джанка, приятелю, винаги я слушай, а ако нямаш, спешно си намери..." - Л. М.

 

Някъде чух, че ти трябвало джанка,

с нея да плачеш... дори и да спориш...

Хванах на слънцето първата сянка,

джанка посях си за хлад и отмора.

 

Раснеше право и здраво дървото.

Беше храна и балсам за очите.

Колкото пъти ме хапа животът,

толкова вярвах и в нея се вричах.

 

Джанката стана приятелка моя.

С нея делях съкровените тайни.

Привечер късно ловях звездоброя,

лягах си с чувства съвсем обичайни.

 

Бяхме се сраснали, както близнаци -

вземаше джанката моите болки,

моите радости... Скритите знаци

вписани с туш на хартиена ролка,

 

тя ги разчиташе заедно с мене.

После в небето легенда написа,

как от човек и дървото зелено

дружба подобна на обич роди се.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...