По цитат от "Дървото на любимия" на Камелия Кондова: "Ако имаш джанка, приятелю, винаги я слушай, а ако нямаш, спешно си намери..." - Л. М.
Някъде чух, че ти трябвало джанка,
с нея да плачеш... дори и да спориш...
Хванах на слънцето първата сянка,
джанка посях си за хлад и отмора.
Раснеше право и здраво дървото.
Беше храна и балсам за очите.
Колкото пъти ме хапа животът,
толкова вярвах и в нея се вричах.
Джанката стана приятелка моя.
С нея делях съкровените тайни.
Привечер късно ловях звездоброя, ...