25 мар. 2012 г., 22:19

Днес

1.4K 0 12

Днес видях пролетта. Във очите на малко момиче,
спряло само за миг в небосвода на свойта врата.
Беше с тъжна усмивка. И със дъх на кокиче,
насъбрало в душата си всичките нежни цветя.

 

Днес видях пролетта. Във очите на пееща птица,
долетяла със залеза върху моя самотен перваз.
С нея кацна и вятъра. И отмести със устни къдрица
от косите на тихата нощ - и оплете ги с глас.

 

Днес видях онзи мъж. Който все се усмихва,
без да смее да вдигне очите си вечер към теб.
Пак броеше звезди. После сякаш въздъхна
и стопи се във мрака - замислен и ням силует.

 

Днес видях пролетта. Във ръцете на малко момиче,
насъбрало в очите си мисли за топлия дъжд.
Бе набрало цветя. И към мен изведнъж се затича,
но смутено се спря... Аз бях днешният мъж...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...