Днес видях пролетта. Във очите на малко момиче,
спряло само за миг в небосвода на свойта врата.
Беше с тъжна усмивка. И със дъх на кокиче,
насъбрало в душата си всичките нежни цветя.
Днес видях пролетта. Във очите на пееща птица,
долетяла със залеза върху моя самотен перваз.
С нея кацна и вятъра. И отмести със устни къдрица
от косите на тихата нощ - и оплете ги с глас.
Днес видях онзи мъж. Който все се усмихва,
без да смее да вдигне очите си вечер към теб.
Пак броеше звезди. После сякаш въздъхна
и стопи се във мрака - замислен и ням силует. ...