25 дек. 2006 г., 07:35

ДНЕС

723 0 4

Днес небето е сиво.
Огледално на моята душа.
И днес сърцето ми бие и е живо.
Но нима съм пълноценна жена?
Днес земята е твърда и суха,
изпод мойте крака.
Но на мен ми се струва,че потъвам
в бездна от самота.
Днес слънцето не грее.
Така е и в мойте очи.
Самотата го измести
и така ужасно боли.
Днес птици не пеят.
Природата е замлъкнала от страх.
Не,аз няма да умра,а ще живея.
За да запазя в себе си любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...