25 дек. 2006 г., 07:35

ДНЕС

728 0 4

Днес небето е сиво.
Огледално на моята душа.
И днес сърцето ми бие и е живо.
Но нима съм пълноценна жена?
Днес земята е твърда и суха,
изпод мойте крака.
Но на мен ми се струва,че потъвам
в бездна от самота.
Днес слънцето не грее.
Така е и в мойте очи.
Самотата го измести
и така ужасно боли.
Днес птици не пеят.
Природата е замлъкнала от страх.
Не,аз няма да умра,а ще живея.
За да запазя в себе си любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...