25 dic 2006, 7:35

ДНЕС 

  Poesía
547 0 4

Днес небето е сиво.
Огледално на моята душа.
И днес сърцето ми бие и е живо.
Но нима съм пълноценна жена?
Днес земята е твърда и суха,
изпод мойте крака.
Но на мен ми се струва,че потъвам
в бездна от самота.
Днес слънцето не грее.
Така е и в мойте очи.
Самотата го измести
и така ужасно боли.
Днес птици не пеят.
Природата е замлъкнала от страх.
Не,аз няма да умра,а ще живея.
За да запазя в себе си любовта!

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??