Днес небето е сиво.
Огледално на моята душа.
И днес сърцето ми бие и е живо.
Но нима съм пълноценна жена?
Днес земята е твърда и суха,
изпод мойте крака.
Но на мен ми се струва,че потъвам
в бездна от самота.
Днес слънцето не грее.
Така е и в мойте очи.
Самотата го измести
и така ужасно боли.
Днес птици не пеят.
Природата е замлъкнала от страх.
Не,аз няма да умра,а ще живея.
За да запазя в себе си любовта!
© Ванина All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
