9 дек. 2013 г., 11:39

днес

638 0 6


днес

е слънчево и студено
още мирише на радост кафето
а чии ли къдрици с нещо уплашиха
стадото облаци дето пасяха в небето
гледам
как бавничко сляга се прахоляка
над завоя зад който се скриха
и се смея
на кучешкото носленце
на времето -
души следите и маха с опашка
вирнало любопитно ушите си

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви! Като гледам днес- ухае на изсипващ се сняг, но все пак е предпоследната работна седмица. Спорна да е за всички!
  • Мнооого си добра! Изкефих се на "кучешкото носленце на времето"! Поздрав, Светлана!
  • Прекрасни метафори. Много свежо и живо. Хареса ми. Поздравявам те
  • !
  • Аз пък се зарадвах на кучешкото носленце
    на времето -
    заразяваща с ведро настроение, много приятна метафора!
    Изобщо стихът ми достави удоволствие!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...