Днес пясък съм, а птица бях...
Отде се взехте всички вие,
копнежи, блянове, мечти?
Не виждате ли, че съдбата ми е
невежа, злобна и руши
по пътя де каквото срещне,
без капка жал, с един замах,
след нея всичко свежо вехне -
днес пясък съм, а птица бях.
Затуй кръжете там, където
ще срещнете такъв синхрон,
в чиято красота човекът
да вкуси радостния плод!
Останала без блянове и без мечти,
душата моя умъртвена спи.
копнежи, блянове, мечти?
Не виждате ли, че съдбата ми е
невежа, злобна и руши
по пътя де каквото срещне,
без капка жал, с един замах,
след нея всичко свежо вехне -
днес пясък съм, а птица бях.
Затуй кръжете там, където
ще срещнете такъв синхрон,
в чиято красота човекът
да вкуси радостния плод!
Останала без блянове и без мечти,
душата моя умъртвена спи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
