Днес пясък съм, а птица бях...
копнежи, блянове, мечти?
Не виждате ли, че съдбата ми е
невежа, злобна и руши
по пътя де каквото срещне,
без капка жал, с един замах,
след нея всичко свежо вехне -
днес пясък съм, а птица бях.
Затуй кръжете там, където
ще срещнете такъв синхрон,
в чиято красота човекът
да вкуси радостния плод!
Останала без блянове и без мечти,
душата моя умъртвена спи.
© Росица Петрова All rights reserved.
