Feb 13, 2009, 10:53 AM

Днес пясък съм, а птица бях...

  Poetry
754 0 8
Отде се взехте всички вие,
копнежи, блянове, мечти?
Не виждате ли, че съдбата ми е
невежа, злобна и руши
по пътя де каквото срещне,
без капка жал, с един замах,
след нея всичко свежо вехне -
днес пясък съм, а птица бях.
Затуй кръжете там, където
ще срещнете такъв синхрон,
в чиято красота човекът
да вкуси радостния плод!
Останала без блянове и без мечти,
душата моя умъртвена спи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...