Днес Вятърът...
Днес Вятърът разнесе всичко над града -
поеха без посока празни пликове
като раздрани хвърчила...
Днес Вятърът донесе и тъга -
тъга в очите на клошарите,
защото дългият им път сред сметищата
безпосочен е и празен...
Вятърът им бе ограбил и последната надежда,
оставил ги сираци -
сред разровените кофи (техен последен бюфет),
срещаха гладен поглед бездомни кучета и хора...
Вятърът отнесе глада им някъде далеч -
поднесе ни воня и хаос!
И днес бездомните се лутат из града...
Смрадта се излива и от кофите извира,
а за тях... няма и троха!...
Кучета и котки ближат празни консерви,
а хартии и пликове хвърчат като в танц -
накъдето ги отвее Вятърът...
Днес Вятърът поднесе всичко над града,
а ние преминаваме през тази воняща трапеза -
плод на човешката немара!...
Четириноги, с ребра като арфи,
клошари с пръсти кални,
и ние - останалите...
Всички Вятърът ни гали!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сашка Нешева Все права защищены
надявам се все повече хора да обръщат внимание на трагичността на тази гледка!
