24 окт. 2019 г., 19:10

Днешното време

1K 1 7

Живеем в едно време...!

Но на мен то никак не ми се нрави!

А защо ли? Защото преходът се позабави.

Защото тъпчат се народните закони

и доста се перчат с държавни пагони.

 

Шарлатани, колкото си щеш.

Представител народен- символ на келеш.

Ако искаш да изплуваш

май не можеш сам, защото

си затрупан от безлична сган.

Разпериш ли ръце на камък ще удариш.

А вирнеш ли носле, лука ще нагазиш.

 

И тъй във моята реалност

героите са Драма, Сатира, Баналност.

Драми, драми, колкото си щеш:

Кой ограбен, кой заклан,

кой прецакан, кой във ъгъла заврян.

 

Сатирата е трагична!

Прави хората безлични.

Всеки другиму се подиграва

и до Бога вдига врява!

 

За Баналността пък нямам думи.

Крачи с гордо вдигната глава.

Чантата и пълна с прозаичност,

а душичката и скача в пепелта!

 

Та така е в днешно време.

Настоящето е срам!

А дали ще дойде „утре”,

то това и аз не знам?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да така е, това преходно време май ще свърши, когато носителите му си отидат заедно с него. Омагьосан кръг... Поздравления за гражданската позиция, Лидия!
  • Аз пък знам:
    Утрото ще дойде
    пак със този срам.
  • Благодаря ви! Стойчо, съгласна съм с теб, че "имитираме" някакво движение, което по никакъв начин не е свързано с градация. Мисана, наистина този преход май е вечен. Паленка, "всеки нещо го друса", но зависи кой на какво се вози. Ники, благодаря и на теб, че ти е допаднало посланието в стихотворението ми.
  • Сатирата е трагична,
    баналността епична,
    животът сеизмични трусове,
    всеки нещо го (се) друса!

    Ей така животът си тече -
    всичко тече, всичко (се) влече...

    Поздравления! Хареса ми!
  • Много истини казваш!
    Поздрави, Лидия!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...