Днешното време
Живеем в едно време...!
Но на мен то никак не ми се нрави!
А защо ли? Защото преходът се позабави.
Защото тъпчат се народните закони
и доста се перчат с държавни пагони.
Шарлатани, колкото си щеш.
Представител народен- символ на келеш.
Ако искаш да изплуваш
май не можеш сам, защото
си затрупан от безлична сган.
Разпериш ли ръце на камък ще удариш.
А вирнеш ли носле, лука ще нагазиш.
И тъй във моята реалност
героите са Драма, Сатира, Баналност.
Драми, драми, колкото си щеш:
Кой ограбен, кой заклан,
кой прецакан, кой във ъгъла заврян.
Сатирата е трагична!
Прави хората безлични.
Всеки другиму се подиграва
и до Бога вдига врява!
За Баналността пък нямам думи.
Крачи с гордо вдигната глава.
Чантата и пълна с прозаичност,
а душичката и скача в пепелта!
Та така е в днешно време.
Настоящето е срам!
А дали ще дойде „утре”,
то това и аз не знам?
© Лидия All rights reserved.
