24.10.2019 г., 19:10

Днешното време

997 1 7

Живеем в едно време...!

Но на мен то никак не ми се нрави!

А защо ли? Защото преходът се позабави.

Защото тъпчат се народните закони

и доста се перчат с държавни пагони.

 

Шарлатани, колкото си щеш.

Представител народен- символ на келеш.

Ако искаш да изплуваш

май не можеш сам, защото

си затрупан от безлична сган.

Разпериш ли ръце на камък ще удариш.

А вирнеш ли носле, лука ще нагазиш.

 

И тъй във моята реалност

героите са Драма, Сатира, Баналност.

Драми, драми, колкото си щеш:

Кой ограбен, кой заклан,

кой прецакан, кой във ъгъла заврян.

 

Сатирата е трагична!

Прави хората безлични.

Всеки другиму се подиграва

и до Бога вдига врява!

 

За Баналността пък нямам думи.

Крачи с гордо вдигната глава.

Чантата и пълна с прозаичност,

а душичката и скача в пепелта!

 

Та така е в днешно време.

Настоящето е срам!

А дали ще дойде „утре”,

то това и аз не знам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да така е, това преходно време май ще свърши, когато носителите му си отидат заедно с него. Омагьосан кръг... Поздравления за гражданската позиция, Лидия!
  • Аз пък знам:
    Утрото ще дойде
    пак със този срам.
  • Благодаря ви! Стойчо, съгласна съм с теб, че "имитираме" някакво движение, което по никакъв начин не е свързано с градация. Мисана, наистина този преход май е вечен. Паленка, "всеки нещо го друса", но зависи кой на какво се вози. Ники, благодаря и на теб, че ти е допаднало посланието в стихотворението ми.
  • Сатирата е трагична,
    баналността епична,
    животът сеизмични трусове,
    всеки нещо го (се) друса!

    Ей така животът си тече -
    всичко тече, всичко (се) влече...

    Поздравления! Хареса ми!
  • Много истини казваш!
    Поздрави, Лидия!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...