pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17026
5 сент. 2020 г., 10:00  

Дневникът на един млад беладжия - 15 

  Поэзия » Для детей
642 5 16

Днес успах се, чичото пак ме изпревари.

Покачен на покрива, в осем го заварих

и, да си призная, досрамя ме даже.

Че съм поспаланко може да си каже,

а на помощта ми искам да разчита.

- Трябва ли ти нещо? - бързам да попитам.

- А, Митаче, тук ли си? - той се вглежда в мене.

- Ще помагаш с баба Мери ти на смени.

Тежичко за теб е, много е високо.

- Туй ли те тревожи, чичо Ваньо? Споко!

Качвам се по стълбата, за да му покажа

как до горе стигам, а и да  докажа,

че не се страхувам и съм пъргавелко.

Изведнъж пред портата непозната лелка

силно се провиква, баба Койна търси.

Миг на невнимание... и след туй изръсен

долу на земята вече се намирам,

а гласът на баба Мери експлодира:

- Жив ли си ми, Мите, с теб какво се случи?

Чичо Ваньо също иска да научи,

скочил от високото право на земята.

Тук до мен е вече слисана жената.

- Вторник ли сме днеска? Фелдшерът е тука.

Трябва той да види непременно внука ти! -

заповед издава лелката на баба.

- Не, не се налага! Тук боли ме слабо -

в отговор аз лакътя искам да покажа.

- Бързо ще ми мине с йод като намаже

Мери, както действа мама,  всяка рана.

Правя героичен опит и да стана,

но ме срязва глезенът с болката си остра.

- До града отиваме! - чичо Ваньо носи ме

вече към колата. Баба Мери тича,

а на мен по бузките две сълзи се стичат.

Пак че беладжия съм някой ще ми каже.

Да се оправдавам аз не мога даже.

Чичо Ваньо кара, но към мен поглежда:

- Силна ти е болката, както ми изглежда!

Баба ме е стиснала и е прибледняла.

Виждам, че трепери, миличката, цяла,

но не ми се кара и до свойто рамо

гушка ме тя с обич мълчаливо само.

В болницата търсим някаква позната.

Чичо казва как е станала белята,

а пък тя при лекаря всички ни въвежда.

Отначало строго той към нас поглежда,

после се усмихва и спокойно пита:

- Пръв ли си, младежо, винаги в белите?

Докато говори, глезена опипва.

Някакво мазило в шепата си сипва,

след това внимателно с пръсти го разнася.

- Мисля, че картината вече ми е ясна.

Счупено не вярвам да е, но ще снимам.

Нужно ми е сигурност  във това да имам.

Снимката показва ми после чичо Ваньо.

- Радвай се, Митаче! Щяха до коляно

теб да те гипсират и да обездвижат.

А сега - масажчета!Да не те е грижа

кой ще ти ги прави, аз съм твоят лекар!

И не се страхувай, пипам много леко.

Крем обезболяващ взехме от аптеката.

Виждам, че кракът ми малко е отекъл,

но това е повод всеки ден да идва

моят чичо Ваньо. Как да ми е криво?

Болката във глезена вече е търпима.

Радвам се, че срещи покрай мен ще има

баба Мери с чичото, който аз избрах си.

Леко се усмихвам, ала свит мълча си.

От колата слизаме. Мене пак ме носят.

- Счупен ли? Навехнат ли е? - бързи два въпроса

баба Койна в двора още ни задава.

- Няма страшно, лельо, той ще се оправи! -

бодро казва Мери, нежно я прегръща.

После четиримата влизаме във къщата.

Радвам се, че всички грижат се за мене.

У дома самичък съм. Мама - все на смени...

И ми липсва много обичта на другите.

Може би ви карам с мене да се чудите,

но, ако поискате, ще ме разберете.

И от обичта си вий ще ми дадете.

 

Следва:.....

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво на Митето! Юнак без рани няма, така се става мъж! 😉😊 Браво и на теб за това поетично приключение, на което се радвам всеки ден!
  • Доста дълга беше днес разходката ти из детския дневник на героя ми.
    Знам, че ако ти я харесала, ще продължиш!
  • Мария, за едно лято на село Миташки доби толкова житейски опит, за колкото нямаше да му стигнат три лета в града. Много ми хареса всичко, ще продължа идната седмица, сега отивам да хвана малко рибка.
    Весел и уютен празник, Мари!
  • Нашите баби така казваха: юнак без рана ме може! Но обичта лекува, ще му мине на юначето!😃
  • Милото калпазанче! Но, на юнак и рана.
  • Дано му провърви на момчето! Добричко е, умно е и не е никакъв беладжия, само такова прозвище са му сложили на Митето.
    Хубава вечер ти желая, Жоро!😃
  • Ех, късметлия е 😊
    Поздравявам те.
  • Той събира обичта ви в сърчицето си и е щастлив за всяка прегръдка, дори и виртуална да е! ☀️
    Благодаря ти, Марианка!💕🌹
  • Пожелавам ти винаги да ги имаш, за да е доволно и щастливо детето в теб, Деска!💕😃🤗
  • Как умееш да усмихваш, Мари! Вълшебството за децата - с целувка всичко минава...и с прегръдка, и с любов...
  • Пепита, много ти благодаря!🤗💕
    На поздрава ти отговарям с прегръдка!🌹
  • Малък е, а вече знае, бъдещ мъж нали е -
    "Радвам се, че всички грижат се за мене.
    У дома самичък съм. Мама - все на смени..."
    Миташки Хитрашки! 😅 😅 😅
    Поздравления!
  • Още малко ще постои на село Митето, ваканцията не е свършила!😃 А и се надявам да не ви е омръзнал моя малък герой!🤣 Обичам да правя това, което ми доставя удоволствие, Иржи, затова пиша много, като една все още млада пенсионерка без ангажимент към внуци! Но дано по-скоро ме изненадат с бебче децата ми!😃
  • Митко няма ли да тръгва на училище вече?...Да си призная, забравих как беше началото, не беше ли гостенче на село?...Като сме толкова много хора и всеки пише по много, ако забавиш крачката и се объркваш, особено при "сериалите"! При това аз все чета и назад, за да си припомня ...А ти си най- неуморна, Мария!И всеки път ще ти казвам- достойна си за възхищение...
  • Благодаря ти за този коментар, Краси!💕🌹
    И за обичта към Митето!
  • Без рани герой не се става! Ще му мине на митачето и утре пак ще заприпка
Предложения
: ??:??