Дневникът на един млад беладжия - 15
Днес успах се, чичото пак ме изпревари.
Покачен на покрива, в осем го заварих
и, да си призная, досрамя ме даже.
Че съм поспаланко може да си каже,
а на помощта ми искам да разчита.
- Трябва ли ти нещо? - бързам да попитам.
- А, Митаче, тук ли си? - той се вглежда в мене.
- Ще помагаш с баба Мери ти на смени.
Тежичко за теб е, много е високо.
- Туй ли те тревожи, чичо Ваньо? Споко!
Качвам се по стълбата, за да му покажа
как до горе стигам, а и да докажа,
че не се страхувам и съм пъргавелко.
Изведнъж пред портата непозната лелка
силно се провиква, баба Койна търси.
Миг на невнимание... и след туй изръсен
долу на земята вече се намирам,
а гласът на баба Мери експлодира:
- Жив ли си ми, Мите, с теб какво се случи?
Чичо Ваньо също иска да научи,
скочил от високото право на земята.
Тук до мен е вече слисана жената.
- Вторник ли сме днеска? Фелдшерът е тука.
Трябва той да види непременно внука ти! -
заповед издава лелката на баба.
- Не, не се налага! Тук боли ме слабо -
в отговор аз лакътя искам да покажа.
- Бързо ще ми мине с йод като намаже
Мери, както действа мама, всяка рана.
Правя героичен опит и да стана,
но ме срязва глезенът с болката си остра.
- До града отиваме! - чичо Ваньо носи ме
вече към колата. Баба Мери тича,
а на мен по бузките две сълзи се стичат.
Пак че беладжия съм някой ще ми каже.
Да се оправдавам аз не мога даже.
Чичо Ваньо кара, но към мен поглежда:
- Силна ти е болката, както ми изглежда!
Баба ме е стиснала и е прибледняла.
Виждам, че трепери, миличката, цяла,
но не ми се кара и до свойто рамо
гушка ме тя с обич мълчаливо само.
В болницата търсим някаква позната.
Чичо казва как е станала белята,
а пък тя при лекаря всички ни въвежда.
Отначало строго той към нас поглежда,
после се усмихва и спокойно пита:
- Пръв ли си, младежо, винаги в белите?
Докато говори, глезена опипва.
Някакво мазило в шепата си сипва,
след това внимателно с пръсти го разнася.
- Мисля, че картината вече ми е ясна.
Счупено не вярвам да е, но ще снимам.
Нужно ми е сигурност във това да имам.
Снимката показва ми после чичо Ваньо.
- Радвай се, Митаче! Щяха до коляно
теб да те гипсират и да обездвижат.
А сега - масажчета!Да не те е грижа
кой ще ти ги прави, аз съм твоят лекар!
И не се страхувай, пипам много леко.
Крем обезболяващ взехме от аптеката.
Виждам, че кракът ми малко е отекъл,
но това е повод всеки ден да идва
моят чичо Ваньо. Как да ми е криво?
Болката във глезена вече е търпима.
Радвам се, че срещи покрай мен ще има
баба Мери с чичото, който аз избрах си.
Леко се усмихвам, ала свит мълча си.
От колата слизаме. Мене пак ме носят.
- Счупен ли? Навехнат ли е? - бързи два въпроса
баба Койна в двора още ни задава.
- Няма страшно, лельо, той ще се оправи! -
бодро казва Мери, нежно я прегръща.
После четиримата влизаме във къщата.
Радвам се, че всички грижат се за мене.
У дома самичък съм. Мама - все на смени...
И ми липсва много обичта на другите.
Може би ви карам с мене да се чудите,
но, ако поискате, ще ме разберете.
И от обичта си вий ще ми дадете.
Следва:.....
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво на Митето! Юнак без рани няма, така се става мъж! 😉😊 Браво и на теб за това поетично приключение, на което се радвам всеки ден!
-
Доста дълга беше днес разходката ти из детския дневник на героя ми.
Знам, че ако ти я харесала, ще продължиш! -
Мария, за едно лято на село Миташки доби толкова житейски опит, за колкото нямаше да му стигнат три лета в града. Много ми хареса всичко, ще продължа идната седмица, сега отивам да хвана малко рибка.
Весел и уютен празник, Мари! -
Нашите баби така казваха: юнак без рана ме може! Но обичта лекува, ще му мине на юначето!😃
-
Милото калпазанче! Но, на юнак и рана.
-
Дано му провърви на момчето! Добричко е, умно е и не е никакъв беладжия, само такова прозвище са му сложили на Митето.
Хубава вечер ти желая, Жоро!😃 -
Ех, късметлия е 😊
Поздравявам те. -
Той събира обичта ви в сърчицето си и е щастлив за всяка прегръдка, дори и виртуална да е! ☀️
Благодаря ти, Марианка!💕🌹 -
Пожелавам ти винаги да ги имаш, за да е доволно и щастливо детето в теб, Деска!💕😃🤗
-
Как умееш да усмихваш, Мари! Вълшебството за децата - с целувка всичко минава...и с прегръдка, и с любов... -
Пепита, много ти благодаря!🤗💕
На поздрава ти отговарям с прегръдка!🌹 -
Малък е, а вече знае, бъдещ мъж нали е -
"Радвам се, че всички грижат се за мене.
У дома самичък съм. Мама - все на смени..."
Миташки Хитрашки! 😅 😅 😅
Поздравления! -
Още малко ще постои на село Митето, ваканцията не е свършила!😃 А и се надявам да не ви е омръзнал моя малък герой!🤣 Обичам да правя това, което ми доставя удоволствие, Иржи, затова пиша много, като една все още млада пенсионерка без ангажимент към внуци! Но дано по-скоро ме изненадат с бебче децата ми!😃
-
Митко няма ли да тръгва на училище вече?...Да си призная, забравих как беше началото, не беше ли гостенче на село?...Като сме толкова много хора и всеки пише по много, ако забавиш крачката и се объркваш, особено при "сериалите"! При това аз все чета и назад, за да си припомня ...А ти си най- неуморна, Мария!И всеки път ще ти казвам- достойна си за възхищение...
-
Благодаря ти за този коментар, Краси!💕🌹
И за обичта към Митето! -
Без рани герой не се става! Ще му мине на митачето и утре пак ще заприпка
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
