4 янв. 2021 г., 12:27  

Дневникът на един млад беладжия - 34 

  Поэзия » Для детей
516 4 17

Не с една, а с трички вече се гордея.

Моите шестички! И една до нея

малко трудно взета, с минусче петица.

Вкъщи бдят над мене цели две орлици

и почти отличник Митето наричат.

Мойта Мери сутрин към дома не тича,

че съм станал, казва, внук на баба Койна.

Всичко вече имам аз - и обич тройна!

Именник ще бъда скоро и плете ми

втората ми баба, вечер да не дреме,

вълнени терлици със табан отдолу.

Казва: - Да не ходиш, Мите, тук на голо,

че у вас не слагат топли селски черги!

Уж модерно с плочки било, но айсберги

сякаш под краката чувстваш като стъпваш.

Майка ми за нея също се застъпва,

но терлици вече няколко оплела,

баба пак ги шари, сменя и модела.

- Златна си в ръцете, леличко добричка!

Виждам, че изплела вече си за всички.

- Нека и на Митето топли са краката!

Имен ден ще има, идва тази дата!

Право да ви кажа, мисля през октомври

този ден празнувам, но не знам кога е.

И защо ли трябва - майка ми я знае!

* * *

Ето че настъпи  празникът ми вече.

Мама нов пуловер вълнен ми облече.

Снощи от белтъци правеше целувки.

Лъсна още вчера моите обувки

и, за да почерпя аз в класа децата,

сложи и бонбони с някаква позлата

в раницата моя. Тръгвам днес навреме.

Минах и приятел с мен един да взема.

Още от вратата втурват се момчета.

Радостно очите мои детски светят.

Класната наднича в пълната ни стая.

- Именника търся, да му пожелая

здраве, упоритост и добри оценки!

Имаш на художник, Мите, ти наченки,

ала тази дарба трябва да развиваш!

Аз се сещам снощи, че видях статива,

дето баба Мери с дядо е донесла.

Скрили го в килера, но открих го лесно.

Черпя със бонбони, вдигат шум децата.

Празнично ми става някак на душата,

а след часовете бързам аз за вкъщи.

Зная, че със трепет, там ме чакат също.

Дядо е паркирал комбито пред входа.

Да, събран е вече у дома народът.

Влизам пак на пръсти, да не ме усетят.

Майка ми ме чака и дуржи букета.

После ме прегръща: Я, до мойто рамо

ти порасна, сине, за година само!

Ролери ми дава дядо зад вратата.

- Аз видях статива!?... - Нищо, Мите, двата

дара са за тебе! - Мери обяснява.

Баба Койна също от дивана става

и с целувка връчва топлите терлици,

бършейки с престилка сълзи в криволици.

Бързичко обувам нейния подарък.

- Мите, я да видя, да не са ти малки? -

нейната тревога във гласа долавям.

- Точни са ми, бабо, няма да ги свалям

вече от краката твоите терлици!

Щастието пърха в мене като птица

и разбирам колко много обич, всъщност,

има избуяла в родната ми къща!

Е, апартамент е, даже е панелка,

но красива мисъл из ума се стрелка:

Щом като сред обич хората живеят,

няма да са тъжни те, а ще се смеят

и ще си помагат, и ще се подкрепят,

за да могат всички дружно да усетят

колко е различно в твоето семество

сговор да царува! (Баба казва често

тази непозната думичка.) Но вече

Митето я знае! Малкото човече

в мен порастна бързо - всеки го признава.

И, защото моят дневник заслужава

в книжка за децата той да се превърне,

аз ще съм доволен, тебе ако зърна

ти да я разлистваш, търсейти доброто.

Може мама, баба да четат, защото

буквите не знае всеки откривател.

 

Подпис в края слагам: Митко - твой приятел!

 

                     К  Р  А  Й

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Толкова мил коментар..! Направо ме просълзи, Светулчице! Дано станеш добра орисница за съдбата на Митето! Прегръщам те с обич!💕🌹😃
  • Митето се оказа истинско съкровище, чувствително и отзивчиво хлапе, което всеки би се гордял да има в къщи. Обикнах живия му и пълнокръвен образ, желая му на добър път, дали към издателите и малкия читател, или към продължение в юношеските години, ти ще решиш , Мария! Беше удоволствие да съпреживея поредицата! Подарявам и на двама ви усмивки и приятелски прегръдки!☺😙⚘
  • Храните душата ми с милите си думи, Наде и Миленче 😃 Искрено ви благодаря, момичета!💕
  • Мария, толкова сладко разказваш, че човек чака с нетърпение следващото приключение на твоя мил герой и неговото семейство
  • Направи го, Марийче! Нямам търпение!
  • Деа, днес обмислям евентуално продължение. И може би ще взема решение да представя героя си вече в по-голяма, тийнейджърска възраст. Не съм го избистрила още, но не е нужно и да бързам.
    Благодаря ти за подкрепата, с която насърчаваш автора в мен!😃💕🌹
  • Филм - не знам, но книжка съм убедена, че ще има!🌹
  • Стига ми твоята класация за "филмовата ми продукция", Деа!😃
    Ако и други като теб мислят, че ще е добре историите от "Дневникът..." да се филмират, колко щастлива щях да се почувствам от една такава реализация. Но понякога мечтите си остават деца и не порастват като Митето.
    Много ти благодаря, че вървеше по петите на героя ми с неотслабващ интерес, скъпа!💕🌹
  • Ееее, не ми се искаше да свършва...
    Мари, това за мен беше най-хубавият "сериал" за последната година Помисли и за "втори сезон"
  • Толкова много означават за мен думите ви, приятели!😃 Всеки автор иска да ги чуе за написаните от него
    произведения. Благодаря ви от цялото си сърце, Генек и Мислител!💕
  • Цяла сага бе, но се чете с интерес, а и много за научаване има вътре, като в дом препълнен с Любов.
    И всъщност, точно такъв стана светът на Митето, набедения беляджия, а всъщност, едно добро дете с Огромно сърце!
    Поздравявам те 😊🌹🌹🌹😊
  • Продължава приятната серия...
  • Ако ви липсва, преживелиците на мнимия сладък беляджия могат и да продължат. Дали да изтичам да му купя и подаря за именния ден още един дневник? Искат да го правят художник, но той може да е решил писател да става! Защо да не го насърча!😃✒️
  • Ще ни липсва Митето, пак ще го чакаме.
    Прочетох с вълнение, Мария!
  • Вяко нещо има край, но да знаеш, че и на теб ще ти липсва Митето, Мария, и все ще се сещаш за нещо пропуснато...И както по филмите, като искат да разкажат още нещо и пишат...." след "n" години..." и доразказват...
  • И с мечетата ми беше трудно да се разделя, а сега и с Митето. Но все някога поредицата трябва да има край, Наденце. Благодаря ти за обичта към моя малък герой и се надявам, че той, като всяко друго дете, наистина я заслужава!💕
  • Чудесен финал, Марийче! Ще ми липсва доброто Мите!
Предложения
: ??:??