Дневникът на един млад беладжия - 34
Не с една, а с трички вече се гордея.
Моите шестички! И една до нея
малко трудно взета, с минусче петица.
Вкъщи бдят над мене цели две орлици
и почти отличник Митето наричат.
Мойта Мери сутрин към дома не тича,
че съм станал, казва, внук на баба Койна.
Всичко вече имам аз - и обич тройна!
Именник ще бъда скоро и плете ми
втората ми баба, вечер да не дреме,
вълнени терлици със табан отдолу.
Казва: - Да не ходиш, Мите, тук на голо,
че у вас не слагат топли селски черги!
Уж модерно с плочки било, но айсберги
сякаш под краката чувстваш като стъпваш.
Майка ми за нея също се застъпва,
но терлици вече няколко оплела,
баба пак ги шари, сменя и модела.
- Златна си в ръцете, леличко добричка!
Виждам, че изплела вече си за всички.
- Нека и на Митето топли са краката!
Имен ден ще има, идва тази дата!
Право да ви кажа, мисля през октомври
този ден празнувам, но не знам кога е.
И защо ли трябва - майка ми я знае!
* * *
Ето че настъпи празникът ми вече.
Мама нов пуловер вълнен ми облече.
Снощи от белтъци правеше целувки.
Лъсна още вчера моите обувки
и, за да почерпя аз в класа децата,
сложи и бонбони с някаква позлата
в раницата моя. Тръгвам днес навреме.
Минах и приятел с мен един да взема.
Още от вратата втурват се момчета.
Радостно очите мои детски светят.
Класната наднича в пълната ни стая.
- Именника търся, да му пожелая
здраве, упоритост и добри оценки!
Имаш на художник, Мите, ти наченки,
ала тази дарба трябва да развиваш!
Аз се сещам снощи, че видях статива,
дето баба Мери с дядо е донесла.
Скрили го в килера, но открих го лесно.
Черпя със бонбони, вдигат шум децата.
Празнично ми става някак на душата,
а след часовете бързам аз за вкъщи.
Зная, че със трепет, там ме чакат също.
Дядо е паркирал комбито пред входа.
Да, събран е вече у дома народът.
Влизам пак на пръсти, да не ме усетят.
Майка ми ме чака и дуржи букета.
После ме прегръща: Я, до мойто рамо
ти порасна, сине, за година само!
Ролери ми дава дядо зад вратата.
- Аз видях статива!?... - Нищо, Мите, двата
дара са за тебе! - Мери обяснява.
Баба Койна също от дивана става
и с целувка връчва топлите терлици,
бършейки с престилка сълзи в криволици.
Бързичко обувам нейния подарък.
- Мите, я да видя, да не са ти малки? -
нейната тревога във гласа долавям.
- Точни са ми, бабо, няма да ги свалям
вече от краката твоите терлици!
Щастието пърха в мене като птица
и разбирам колко много обич, всъщност,
има избуяла в родната ми къща!
Е, апартамент е, даже е панелка,
но красива мисъл из ума се стрелка:
Щом като сред обич хората живеят,
няма да са тъжни те, а ще се смеят
и ще си помагат, и ще се подкрепят,
за да могат всички дружно да усетят
колко е различно в твоето семество
сговор да царува! (Баба казва често
тази непозната думичка.) Но вече
Митето я знае! Малкото човече
в мен порастна бързо - всеки го признава.
И, защото моят дневник заслужава
в книжка за децата той да се превърне,
аз ще съм доволен, тебе ако зърна
ти да я разлистваш, търсейти доброто.
Може мама, баба да четат, защото
буквите не знае всеки откривател.
Подпис в края слагам: Митко - твой приятел!
К Р А Й
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Толкова мил коментар..! Направо ме просълзи, Светулчице! Дано станеш добра орисница за съдбата на Митето! Прегръщам те с обич!💕🌹😃
-
Митето се оказа истинско съкровище, чувствително и отзивчиво хлапе, което всеки би се гордял да има в къщи. Обикнах живия му и пълнокръвен образ, желая му на добър път, дали към издателите и малкия читател, или към продължение в юношеските години, ти ще решиш , Мария! Беше удоволствие да съпреживея поредицата! Подарявам и на двама ви усмивки и приятелски прегръдки!☺😙⚘
-
Храните душата ми с милите си думи, Наде и Миленче 😃 Искрено ви благодаря, момичета!💕
-
Мария, толкова сладко разказваш, че човек чака с нетърпение следващото приключение на твоя мил герой и неговото семейство
-
Направи го, Марийче! Нямам търпение!
-
Деа, днес обмислям евентуално продължение. И може би ще взема решение да представя героя си вече в по-голяма, тийнейджърска възраст. Не съм го избистрила още, но не е нужно и да бързам.
Благодаря ти за подкрепата, с която насърчаваш автора в мен!😃💕🌹 -
Филм - не знам, но книжка съм убедена, че ще има!🌹
-
Стига ми твоята класация за "филмовата ми продукция", Деа!😃
Ако и други като теб мислят, че ще е добре историите от "Дневникът..." да се филмират, колко щастлива щях да се почувствам от една такава реализация. Но понякога мечтите си остават деца и не порастват като Митето.
Много ти благодаря, че вървеше по петите на героя ми с неотслабващ интерес, скъпа!💕🌹 -
Ееее, не ми се искаше да свършва...
Мари, това за мен беше най-хубавият "сериал" за последната година Помисли и за "втори сезон" -
Толкова много означават за мен думите ви, приятели!😃 Всеки автор иска да ги чуе за написаните от него
произведения. Благодаря ви от цялото си сърце, Генек и Мислител!💕 -
Цяла сага бе, но се чете с интерес, а и много за научаване има вътре, като в дом препълнен с Любов.
И всъщност, точно такъв стана светът на Митето, набедения беляджия, а всъщност, едно добро дете с Огромно сърце!
Поздравявам те 😊🌹🌹🌹😊 -
Продължава приятната серия...
-
Ако ви липсва, преживелиците на мнимия сладък беляджия могат и да продължат. Дали да изтичам да му купя и подаря за именния ден още един дневник? Искат да го правят художник, но той може да е решил писател да става! Защо да не го насърча!😃✒️
-
Ще ни липсва Митето, пак ще го чакаме.
Прочетох с вълнение, Мария! -
Вяко нещо има край, но да знаеш, че и на теб ще ти липсва Митето, Мария, и все ще се сещаш за нещо пропуснато...И както по филмите, като искат да разкажат още нещо и пишат...." след "n" години..." и доразказват...
-
И с мечетата ми беше трудно да се разделя, а сега и с Митето. Но все някога поредицата трябва да има край, Наденце. Благодаря ти за обичта към моя малък герой и се надявам, че той, като всяко друго дете, наистина я заслужава!💕
-
Чудесен финал, Марийче! Ще ми липсва доброто Мите!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
